"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

05 април 2016

Проблемът Инославие


Проблемът, който някои в последно време въртят, с браковете (и въобще взаимоотношенията) с инославни християни, по начина, по който той се поставя от различни църковни маргинали из иначе големи, обаче само на територия, но не и като значимост нито в духовен план, нито за вътрешния живот на Поместната ни Църква епархии, е книжен проблем, проблем с четенето и осмислянето на прочетеното. Това е едно непоследователно и безразсъдъчно четене на Стария Завет, което по принцип за тях е характерно и по отношение на Църковното Предание.

Първо нека кажем, че диференциацията между православни и инославни християни - римокатолици, копти, армено-апостолическа вяра и протестанти от една страна и иноверците - мюсюлмани, будисти, юдеи, от друга, не е икуменическа модерна измишльотина, която цели да оправдае безпринципност и аморфност във взаимоотношенията между християнските вероизповедания. Тази терминология - да бъдат назовавани последователите на другите клонове на историческото християнство инославни (а на другите религии - иноверни), а богослужебните им събрания не секти или еретически (разколнически) сборища, ами именно "отпаднали от литургическото общение и единство с нас църкви", се основава върху възгледите и подхода не само на големи православни духовници - свещеници и богослови през близката и далечна наша история, но тя намира оправданието си и в Свещеното Писание - и на Стария Завет, но и на Новия Завет.

Проблемът с инославенето на Един и Същи Бог е стар, почти колкото самата Библия и той нивга не е "разрешаван по сливенски". Още в книгата Изход е споменат тъстът на св. цар и прор. Мойсей, по име Йотор, който е по произход от Мадиамската земя. Йотор е определен като "свещеник", жрец, но не на Йехова (Яхве), нито на Елохим. Кой е бил богът, комуто Йотор се е покланял и служил, не е казано, но който и да е бил той, явно не е попречило на Мойсей да вземе дъщеря му за жена. 

Откровението свише за Мойсей, изсред Неопалимата (горяща, но неизгаряща) къпина, е уникално, за пръв път Бог се открива с Лично име - името Яхве и заедно с това се идентифицира с "Бога на Авраам, Исаак и Иаков". Буквално гласът от къпината казва тъй: "Аз Съм Богът на Авраам, Исаак и Иаков и се казвам Яхве".

Дали това е бил Същият Бог, Комуто е служил Йотор по свой начин, само че познаван от Йотор с друго име, още повече, че името Яхве не е същ. собств. име, ами е всъщност глагол - "Биващият, Бъдещият, Битийстващ, Този, който бива, който Е", не знаем. Факт е обаче, че Йотор се присъединява към израилтяните в техния поход към Ханаан, без да се споменава нищо за някаква негова "конфирмация" в тяхната вяра, за разлика от внука му, който от Ангел Господен Мойсей и съпругата му Сепфора - дъщерята на Йотор, са буквално заставени да обрежат. Нещо повече - Йотор е именно този, който съветва уместно и успешно Мойсей да въведе административно разделение на властта сред евреите - да определи "хилядници, стотари, десетници" помежду им.

Как е наричал Йотор своя бог не е ясно, както и дали в Яхве е разпознал него, но с друго име. В книга Числа обаче се появява още един човек, който вече е означен не как да е, ами като "пророк на Всевишния Бог" и той се казва Валаам. Този Валаам, когото евреите срещат по пътя си, освен всичко друго, изрича и емблематично пророчество за раждането на Бъдещия Месия. Нещо повече - Валаам (комуто за разлика от Мойсей Бог не се е разкривал като Яхве), благославя Народа на Израил.

Случаят с Валаам напомня силно на друг случай, описан в книга Битие - този с Мелхиседек - цар и свещеник на град Салим, когото св. Павел в Послание до Евреите в Новия Завет определя като "съвършения предобраз на Иисус Христос". Мелхиседек не само благославя Авраам, след като Авраам се завръща от една война, в която е победил цяла коалиция от местни царе, но и получава от Авраам религиозен дар, данък - една десета част от военната плячка...

Нито Валаам - пророкът на Бога Вишний, нито Мелхиседек - цар и жрец на град Салим (който по-късно ще стане Йерусалим), имат кръвно родство с потомците на Авраам, Исаак и Иаков и тяхното богослужение категорично не прилича на определеното от Бог Яхве за евреите при техния Изход от Египет.

Теологията по въпроса с инославието сиреч на автора на Пентокнижието Мойсей няма нищо общо с тази на сливенските фундаменталисти днес и на дядо им Иванчо (Сливенски Архиерей).

Следващият момент в Библията, когато се появява "проблемът инославие" във вид доста по-близък до нашия днес, е с разделението след царуването на цар Соломон на еврейското царство на Юдея и Израил. Царството се разделя и въпросът с поклонението и богослужението се превръща в "политически въпрос". За да се покланят на Яхве, израилтяните трябва да ходят в Йерусалим - на територията на царство Юдея (Южното Царство), т.е. индиректно да признават властта на цар, когото всъщност са отхвърлили, заедно с династията му - Давидовия потомък. Затова израилтяните създават своя система на богослужение, неизискваща ходене до Храма и Йерусалим при юдеите. Според някои, те се завръщат към отминали предмойсеевски еврейски форми на вярвания и на богослужение. Но те не отхвърлят Петокнижието и откровението на Мойсей, а просто необходимостта от централизация на поклонението в Йерусалим и Соломоновия Храм.

Библейските старозаветни изследователи сполучливо забелязват, че докато в Юдея Бог въздига праведни и благочестиви царе, в Израил (Северното Царство) великите Пророци са повече, при все, че преобладават царе, склонни към идолопоклонство и езичничество. Често един и същ Пророк проповядва и на територията на Юдея, и на територията на Израил, приет добре и от Южния цар, и от Северния цар, като и двамата се допитват до него или пък гонен и отхвърлян и от двамата. Не на последно място ще отбележим също, че нерядко двете царства се съюзяват срещу общи врагове, като техните съюзнически войни получават благословение и санкция от някой подобен пророк или в други случаи - неодобрението му.

Подобни явления категорично срещаме и във времето на Новия Завет - в отношението на Христос към "инославните самаряни" - наследници на същите тия израилтяни от споменатото Северно Царство впрочем, пак при Христос - към Негови последователи, които не принадлежат към групата от ученици. Подобно инославие, характеризиращо се даже с доктринални (догматически) различия, наблюдаваме и в традиционния от онова време юдаизъм и различните фракции и секции в него - садукеи, фарисеи, есеи, заедно с добро съвместно съжителство...

Следва

3 коментара:

  1. Г-н Ангелов,

    Намирам тази Ви публикация за особено интересна. Припомняте важни библейски момоенти, които заслужават вниманието на родните богослови, които незнайно защо не богословстват, а предпочитат единствено международните конференции.

    Лично на мен съжденията Ви ми харесаха зари библейския обзор, който вопиющо липсва както в родната ни омилетика, така и в оскъдните богословски трудове.

    Същевременно, ако ми е позволено, ще засвидетелствам своето си несъгласие. Излишно е да влизам в догматична полемика. Вие сте завидно образован богослов и човек с още по-завиден интелект. Не се съмнявам в знанията Ви, че в древност всички тайнства са били свързани с Евхаристията. Дори и да пренебрегнем догматичната страна на проблема, погледнато само от литургичната страна, проблемът е ясен. Нямаме литургийно общение и не проумявам защо се силите така енергично да омаловажите Православието като Едната Свята и Апостолска Църква и да я приравните с протестантизма, който има един оженил се римо-католически монах за свой основател.

    Така или иначе, споделените Ви размисли са особено ценни и заслужават по-задълбожена богословска дискусия, доколкото имаме православни светци, които са протестанти като последната руска императрица. Докато нейната сестра св Елис(з)авета Т(Ф)еодоровна, макар и по-късно в живота си, приема Православието като лична духовна потребност или убеденост, то императрицата не е приемала Православие. При все това тя е канонизирана.

    Имаме и случая с късното кръщение на св. Константин Велики.

    Докато Вашата публикация е своеобразна апология на икуменизма, аз се питам дали е оправдано от единични случаи да създаваме нови антиправославни правила и доколкото икуменическият въпрос е в дневния ред на предстоящия събор, то оправдано ли ще е неговото съборно "догматизиране"?

    Не разбрах защо сте публикували снимка от срещата в Х(Г)авана, която в руския интернет е сравнена с библейските гаваонити :).

    Оставам с доброжелателност

    ОтговорИзтриване
  2. Срещата в Г(х)авана иде да покаже на мнозина "зомбирани" български ортодокс-талибани, че руското православие никога не е имало проблем с икуменическия диалог, ами само с лидерстването в него (вместо/или наравно с Константинопол).

    Колкото до приравняване, каквото ви се струва, че в текста ми има, на Светото Православие с протестантизъм и друго инославие, бързам да ви уверя, че такова няма - принципът е Христов - докато за всеобщо възмущение Христос общува близко със самарянка, Той същевременно на самата самарянка казва: "Спасението е от юдеите", но с въпроса си изпреварвате следващата ми публикация - аз не съм "екип богослови", аз съм самичък, позволете ми да изпия чаша вино, слушайки казашки песни една вечер - ще пиша утре по темата още, почакайте, моля ви.

    И не нападайте д-р Мартин Лутер тук. Известно е на мнозина пристрастието ми към него лично, а това е моят блог. За да повтори Пушкин (пред дуела с Дантес) Лутеровото "Не могу иначе", значи Лутер не е човек случайник, следвал само корема си и чреслата. Делото на Лутер, което е противоречиво, не се наемам да анализирам. Но никога няма да се съглася да бъде руган човека, вдигнал Библията пред лицето на цял Император с думите: "Съвестта ми е очарована от Това Слово - няма да отстъпя!".

    П.П. Ласкаете ме много, благодаря!

    ОтговорИзтриване
  3. Колкото до срещата в Хавана, мисля, че това е не само друг, но и твърде особен въпрос, който, колкото и да е проблематичен, той не заслужава тесногръдо отношение. Лично аз съм склонен да придам на въпросната среща по-скоро политически характер, макар и заради нея руският патриарх да подлежи на низвержение според Устава на Московската патриаршия и не случайно някои правят паралел с низвержението на патриарх Никон. (Последният е защитен в цяла книга от Михаил Валерианович Зызыкин, която кощунникът журналист би трябвало да прочете за да си обогати историческите познания :) )

    Колкото до Вашата публикация, позволете ми да Ви укажа линк към последната публикация на отец Теогност Пушков. Колкото и екстравагантна личност да е отецът, струва ми се, че от време на време прописва интересни нещица.

    http://abbatus-mozdok.livejournal.com/1227336.html

    ОтговорИзтриване